6 nov 2010, 20:21

Листопади 

  Poesía » Filosófica
658 0 13

Съдбата ми е вестоносец бял,

препуснал сам през слънчевите клади!

И сякаш тук и днес не съм живял...

а в приказка от сънни листопади!

 

Щом вихрите подгониха мечтите

отвъд предела на несбъднатото щастие,

останаха надеждите, които

очакват в ъгъла на спомените лятото...

 

А колко ли такива пъстролетия

ще ме зареждат още с мъдри думи?!

Било ли е, или навън е есенно -

листа от злато се превръщат в шума!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??