Листопадно

Oct 19, 2006, 4:27 PM

Poetry

665 0 5

Върху мокрите плочи,
попили надеждите скъпи
е паднало сънцето,
строшено на хиляди златни листа.
То моли пощада
за своите пролетни сънища,
изстива под прашните стъпки,
оглушало от грохота
на човешката шумна тълпа -
потъмняло,
забравено,
ничие!

Как бих искала да повярвам
в прекрасните приказки,
от обида извяхнали,
мъничко обич
от своето сърце да му дам...
Може би ще ми трябва?
Може би съм му трябвала?...
Във прегръдка една
как да го събера,
за да бъде по- живо от всякога?...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

petinka67 (Петя Кръстева)

2006-10-20T00:55:57+03:00

Чудесен творец си!
Поздрави,мила!
Меричка (Мери Попинз)

2006-10-19T22:32:00+03:00

Браво, оживява всяка пролет, Дани!
помисли за разчупването и във втория, без да е задължително,
а иначе: нона +3!!!
Поздрав!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-10-19T22:10:19+03:00

Повярвай!
Много е хубав стихът ти!
Желанието да дадеш обич измества тъгата!
Романтик (Христо Костов)

2006-10-19T17:26:22+03:00

На мен много ми хареса!!! Поздрави, Дани!!!
ЧАР (Чавдар Кунчев)

2006-10-19T17:22:33+03:00

относително добър стих.Поздрав!4+