Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
19 окт. 2006 г., 16:27

Листопадно 

  Поэзия
650 0 5
Върху мокрите плочи,
попили надеждите скъпи
е паднало сънцето,
строшено на хиляди златни листа.
То моли пощада
за своите пролетни сънища,
изстива под прашните стъпки,
оглушало от грохота
на човешката шумна тълпа -
потъмняло,
забравено,
ничие!

Как бих искала да повярвам
в прекрасните приказки,
от обида извяхнали,
мъничко обич
от своето сърце да му дам...
Може би ще ми трябва?
Може би съм му трябвала?...
Във прегръдка една
как да го събера,
за да бъде по- живо от всякога?...

© Йорданка Гецова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??