Dec 24, 2008, 12:57 PM

Лодка 

  Poetry
436 0 1

                ЛОДКА

 

 

Като платноходка за час,

отвяха ветровете лятото.

Замлъкнал е птичия глас –

замина някъде с ятото

 

 

Чадъри покриха града –

сякаш пламна цветна дъга.

Павета жадни димят –

изгарят в дъждовна тъга.

 

 

Целувам се с поредната водка,

зад мене залеза тихо кърви.

Носи се в локва моята лодка.

 

…Към щастие казват върви.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • да...към щастие...понякога локвата е като цяло море...Мимчик...
    нека ти е светло и топло в душата , приятелю...
Random works
: ??:??