Лодка

24.12.2008 г., 12:57 ч.

Поезия

435 0 1

ЛОДКА

Като платноходка за час,

отвяха ветровете лятото.

Замлъкнал е птичия глас –

замина някъде с ятото

Чадъри покриха града –

сякаш пламна цветна дъга.

Павета жадни димят –

изгарят в дъждовна тъга.

Целувам се с поредната водка,

зад мене залеза тихо кърви.

Носи се в локва моята лодка.

…Към щастие казват върви.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.