Лодка

Nov 27, 2011, 7:09 PM

Poetry » Other

724 0 8

Дъното ми се пропука,
а на палубата ми боли.
Мачтата ми не блещука,
а и котвата ми сол покри.
Юнга млад и верен нямам
да ми върже белите платна,
да го водя, размечтана,
към така мечтаната земя.
Искам пак да съм с посока,
пак да имам смисъла, преди
вятър и вълни жестоки
да ме превърнат във трески.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Лодка

Want to read more?

Random works