27.11.2011 г., 19:09 ч.

Лодка 

  Поезия » Друга
626 0 8

Дъното ми се пропука,

а на палубата ми боли.

Мачтата ми не блещука,

а и котвата ми сол покри.

Юнга млад и верен нямам

да ми върже белите платна,

да го водя, размечтана,

към така мечтаната земя.

Искам пак да съм с посока,

пак да имам смисъла, преди

вятър и вълни жестоки

да ме превърнат във трески.

© Камелия Виденова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??