Aug 17, 2006, 9:13 PM

Лорелай и Лорелита 

  Poetry
893 0 6

Лорелай и Лорелита

Вървял е нявга Лорелай;
вървял далеч от роден край.
Случайно срещнал странница сърдита,
за пътя той я весело попита.

Вървял си бавно Лорелай,
но пак объркал пътя май.
В гора сърничка тропкала с копита,
а той за пътя плахо я попита.

Вървял до късно Лорелай,
дали ще стигне някъде незнай.
Насреща си съзрял той Лорелита
и уж за пътя... тихичко попита.

Навън на пролетни цветя ухай.
Лорела влюби се във Лорелай!
Не иска вече Лорелай да скита,
че и той се влюби в Лорелита. 

О, моя малка Лорелита,
нима не знаеш,
който скита,
за пътя твърде често пита.

© Владимир Минков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Като детска ПЕСНИЧКА. Това да ви е познато:
    "И тъй веднъж ведна гора
    незнайно случай стар събра
    под сянката на месец жълт
    Червена шапЧица и Вълк..."
    ???

  • Ти представяш ли си всъщност да е било травестит...
  • Наистина е много хубаво!
    Но доколкото знам 'Лорелай' е женско име!
    'Лорелай'--> мит. Русалка на крайбрежна скала на р. Рейн, която омайвала с песни лодкарите и те загивали, блъскайки се в скалите.
  • Да,като сладка песничка!!!
  • Лорелай май се влюбил в Лорелита. Вярно, че звучи като песен.
  • Много напевно. Хареса ми. Браво.
Random works
: ??:??