Лорелай и Лорелита
Лорелай и Лорелита
Вървял е нявга Лорелай;
вървял далеч от роден край.
Случайно срещнал странница сърдита,
за пътя той я весело попита.
Вървял си бавно Лорелай,
но пак объркал пътя май.
В гора сърничка тропкала с копита,
а той за пътя плахо я попита.
Вървял до късно Лорелай,
дали ще стигне някъде незнай.
Насреща си съзрял той Лорелита
и уж за пътя... тихичко попита.
Навън на пролетни цветя ухай.
Лорела влюби се във Лорелай!
Не иска вече Лорелай да скита,
че и той се влюби в Лорелита.
О, моя малка Лорелита,
нима не знаеш,
който скита,
за пътя твърде често пита.
© Владимир Минков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ти представяш ли си всъщност да е било травестит... -
Наистина е много хубаво!
Но доколкото знам 'Лорелай' е женско име!
'Лорелай'--> мит. Русалка на крайбрежна скала на р. Рейн, която омайвала с песни лодкарите и те загивали, блъскайки се в скалите. -
Да,като сладка песничка!!!
-
Лорелай май се влюбил в Лорелита. Вярно, че звучи като песен.
-
Много напевно. Хареса ми. Браво.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"И тъй веднъж ведна гора
незнайно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена шапЧица и Вълк..."
???