Не ми се иска да те плаша, но от мен ще те боли.
След любовта, сърце не ми остана... Моля, разбери.
Не винаги съм бил такъв, от добрите, най-добрия бях...
Но в живота тези не успяват... със сълзи на очите го разбрах...
Правих много добрини, но винаги от тях си патих...
Затова обърнах другия лист и този образ мой забравих...
Сега съм лошият герой, причината на другите да плачат.
Да звънят по късни часове и че не вдигам да откачат...
Но ти... в теб виждам онази част от мен, която съм забравил.
Караш ме да се подсещам, колко много бих за теб направил...
Недей така! Недей ме връща пак в отминали години...
Жесток съм, през сърцето ти ще мина, като буря... Затова прости ми!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up