Не ми се иска да те плаша, но от мен ще те боли.
След любовта, сърце не ми остана... Моля, разбери.
Не винаги съм бил такъв, от добрите, най-добрия бях...
Но в живота тези не успяват... със сълзи на очите го разбрах...
Правих много добрини, но винаги от тях си патих...
Затова обърнах другия лист и този образ мой забравих...
Сега съм лошият герой, причината на другите да плачат.
Да звънят по късни часове и че не вдигам да откачат...
Но ти... в теб виждам онази част от мен, която съм забравил.
Караш ме да се подсещам, колко много бих за теб направил...
Недей така! Недей ме връща пак в отминали години...
Жесток съм, през сърцето ти ще мина, като буря... Затова прости ми!