/откъс/
Тихо е. Дъжд вали над полята.
Къде си? Тръгна ли по стъпките ми,
отвеждащите до планината?
Докато още пресни са следите – намери ме.
Оставих ти и знаци.
Парчета от плат в храстите –
трънливите, отровни са те,
обрулени и счупени са клоните
следи от стъпки в локвите,
капки кръв по пътеките – хвани ме;
ако можеш – достигни ме; ...