Свири, момче! Клавишите настискай.
Събудена до късно съм и аз.
И слушам, и душата ми въздиша,
че все сина си търся в късен час…
Нощта уплашена далече бяга.
Уж сън донася, чува се свирня.
Та будна до зори и тя не ляга.
Развихрен вятър чука по стъкла.
Луда нощ с пълната луна изгряла.
Тя праща от небето сноп лъчи,
а те блестят и топлина раздават
да пресушат разплакани очи… ...