ЛУДА ПЕСЕН
Така пече, че сякаш във зехтин
вселенските яйца небето пържи.
И слънцето във небосвода син
се е забило – сякаш огнен кърлеж.
Надипля се такава мараня
в полетата с изсъхналите тръни,
че само нощем – винаги в съня –
небето от пороища се дъни.
Денят се люшка сякаш на въже –
обесен на висящите корнизи.
Жени свестяват паднали мъже, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up