18 июл. 2023 г., 22:24

Луда песен 

  Поэзия
215 2 6

ЛУДА ПЕСЕН

 

Така пече, че сякаш във зехтин
вселенските яйца небето пържи.
И слънцето във небосвода син
се е забило – сякаш огнен кърлеж.

 

Надипля се такава мараня
в полетата с изсъхналите тръни,
че само нощем – винаги в съня –
небето от пороища се дъни.

 

Денят се люшка сякаш на въже –
обесен на висящите корнизи.
Жени свестяват паднали мъже,
мъже перат кирливите си ризи.

 

Ще ни докара някоя беда
тоягата с увисналия морков,
безмилостната липса на вода
и липсата на ледена "Загорка".

 

Но – някъде по третите петли
усещам, нещо време е да става –
безмилостният дъжд да завали
и да измие цялата държава.

 

За нищичко виновни няма тук.
Цари навред немара и неведа.
И цял живот камарим стар боклук
в приветливото дворче на съседа.

 

Но някой ден във тоя черен пек
Аз – лудият, ще прекося площада –
и ще крещя, че никой жив човек
не е роден, за да живее в Ада!

 

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??