Feb 20, 2007, 6:48 AM

ЛУДИЯТ 

  Poetry
842 0 15
Стои на кея в здрача, мълчалив,
загледан някъде далеч в простора,
и птиците със крясъка си див
опитват се със него да говорят.
Той гледа ги, а нещо му тежи,
бои се от стоящите до него.
Сълзи кълват вечерните очи,
а птиците отлитат надалеко.
Изправя се и тръгва устремен
след тях, да им достигне свободата,
но пада много скоро уморен…
Хей, луд, та ти си на земята! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??