Стои на кея в здрача, мълчалив,
загледан някъде далеч в простора,
и птиците със крясъка си див
опитват се със него да говорят.
Той гледа ги, а нещо му тежи,
бои се от стоящите до него.
Сълзи кълват вечерните очи,
а птиците отлитат надалеко.
Изправя се и тръгва устремен
след тях, да им достигне свободата,
но пада много скоро уморен…
Хей, луд, та ти си на земята! ...