ЛУДО ПИСМО ОТ ВАРНА
… а лятото обра си всички круши
и кротичко зад хълма се смали,
вълните чорлят бесни ардауши –
връхлитат върху черните скали.
И плажът просна дрипата си жълта.
Спасителят чадърите прибра.
И есента във барчето нахълта
с пола солей – оранжева ликра.
Денят се влачи все по-къс и тромав.
Отмина ме – не каза и „Здравей!“
А гларусите – редом с вълнолома – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up