Dec 1, 2013, 9:09 PM  

Лудост 

  Poetry » Love
597 0 2
Лудост
Езика си до кръв прехапвам,
а устните ми, алени - изтръпват,
сърцето бие, сякаш че на лъв е,
а мислите се блъскат в тъмнината.
Потъвам пак в бездната дълбока
и гърдите ми се пълнят с вода,
с последни сили "Повече не мога!",
да се отдалечава виждам твоята ръка.
А камъкът сърцето ми притиска -
не искаш ти да си до мен
и хладен става всеки следващ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Мицов All rights reserved.

Random works
: ??:??