Ifcho0o (Иван Мицов)
4 1
1 dic 2013, 21:09  

Лудост 

  Poesía » De amor
576 0 2

Лудост


Езика си до кръв прехапвам,

а устните ми, алени - изтръпват,

сърцето бие, сякаш че на лъв е,

а мислите се блъскат в тъмнината.

Потъвам пак в бездната дълбока 

и гърдите ми се пълнят с вода,

с последни сили "Повече не мога!",

да се отдалечава виждам твоята ръка.

А камъкът сърцето ми притиска - 

не искаш ти да си до мен

и хладен става всеки следващ

безличен, глупав, влюбен ден.

Обречен пак на самота,

с теб оставам да живея...

Но тихо! Моля те, мълчи сега.

Не искам аз да полудея.

© Иван Мицов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ти благодаря
  • Толкова силно, красиво и истинско!!!!!!!Аз изтръпнах докато го четях!!! Много ми хареса!!!!! БРАВО НА ТЕБ!!!!!
Propuestas
: ??:??