Crystal (Малена)
29 14
Aug 19, 2006, 11:23 PM

Лудост 

  Poetry
650 0 3



Потуши копнежа ми бликнал

и себе си и мене спаси.

Угаси тази пламенна мисъл,

мойта болест по теб изцери.

 

Изгаси тази болка нелепа,

удави порива жив.

Изхвърли ме като опърпана дреха.

Заглуши всяка дума и вик.

 

Всичко е толкова страшно, безумно.

Не идвай при мен,съжали ме.

Дори да те обичам до полуда,

дори и да бълнувам твойто име.

 

Не идвай в мисълта ми, пощади ме.

Не ме изгаряй с огнени лъчи.

И сама да дойда, изгони ме

и да плача,  ти недей плачи.

Не идвай. Не прекрачвай вратата.

И да те викам, не идвай. Недей!

Дори и кръв да капе от душата,

не идвай, не идвай. Не смей!

 

Дори да те зова с любовни стихове,

не ме поглеждай с блеснали очи.

Дори да те зова със думи тихи

не идвай и не ме мъчи.

 

Страшна е тази моята обич,

изпепелява всичко на прах.

Не пълни сърцето с отрова,

не признава нито страх, нито грях.

 

Затова не идвай, спаси ни и двамата.

Душите ни от тази лудост спаси.

Истинската любов е неизживяната,

а аз искам това да си ти!

 

 

 

 

© Малена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??