19 авг. 2006 г., 23:23

Лудост 

  Поэзия
766 0 3
Потуши копнежа ми бликнал
и себе си и мене спаси.
Угаси тази пламенна мисъл,
мойта болест по теб изцери.
Изгаси тази болка нелепа,
удави порива жив.
Изхвърли ме като опърпана дреха.
Заглуши всяка дума и вик.
Всичко е толкова страшно, безумно.
Не идвай при мен,съжали ме.
Дори да те обичам до полуда,
дори и да бълнувам твойто име. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малена Все права защищены

Предложения
: ??:??