Лудост от обичане

Jan 13, 2008, 9:46 PM

Poetry

597 0 3

Строши мислите ми, в тях няма смисъл.
Аз претръпнах пред студа.
Тоя път открий се и играй на чисто,
виждаш ли, смешна ще е всяка мъничка лъжа.

Недей разпилява се в спомени.
В тях ме имаше не един път или пък два.
Прелисти ме, като листо на изсъхнали клони,
покажи ми, че птицата не умира сама...

Разбираш ли, тя, лудостта ти ме закриля,
безсилен си от себе си да ме отречеш.
Аз съм като пиявицата, дето сам извика,
на самотата си садистично да вречеш...

А крехките моменти, знаеш,
губят своето значение
и в мислите си полудяват...
Разбра ли, че любовта ни е космическо видение,
за туй толкоз много ласките ни парят...

Уви, сляпо днес е Божието Провидение...
Или с тебе глухи сме от толкоз тичане?
Разбра ли? Животът е кармично откровение...
Виждаш ли... с теб обречени сме на лудост от обичане...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ina_maria (Мария Чонова)

2008-01-14T09:48:43+02:00

Браво, харесвам те!
Morgana (Ди)

2008-01-13T22:03:13+02:00

Да, всичко вижда... Понякога обаче ние се заслепяваме от това обичане. Мила, Магдалена, благодаря ти, че ме четеш и винаги ме усмихваш с всеки един кометар!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-13T21:56:46+02:00

...луди сте от тичане и обичане...
Божието Провидение всичко вижда...
много хубав стих.
с обич, Диана.