Лудостта на времето
Лудостта на времето забързано
с шахматната си лудост на деня,
като буря отмерено
мислите ми разкъсва вечерта.
Загнездило се на топло в душата ми,
с ритъма на лудостта си живей,
а пулсът му светкавично
иска с мене да лудей.
И защо ли това време
ме следва навред,
запалило очи като фарове ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up