May 12, 2012, 8:52 PM

Лудостта на времето 

  Poetry » Other
533 0 2

Лудостта на времето

 

Лудостта на времето забързано

с шахматната си лудост на деня,

като буря отмерено

мислите ми разкъсва вечерта.

 

Загнездило се на топло в душата ми,

с ритъма на лудостта си живей,

а пулсът му светкавично

иска с мене да лудей.

 

И защо ли това време

ме следва навред,

запалило очи като фарове

ме поглежда като лек?

 

Моето време ликува,

с него говоря в нощта,

с насмешка шахматна лудува,

премахва гнева от деня.

 

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти Поли!
    Времето ни провокира,но и живота също.Трябва да сме силни и упорити за да оцелеем с това време и мислите,които ни следват навред.Това лудо време понякога ме "разглобява",но много често искам да го победа.
    Това беше най,най-новото ми стихотворение писано тези дни.И аз чета твоите стихове,харесват ми,успех!
  • Много ми хареса, Мария!...
    Шахматно - времето ни провокира, отрежда ситуациите и обстоятелствата, събира и съхранява емоциите ни и ни отразява във времевото пространство събрано чрез късче живот - нашият!
Random works
: ??:??