Лудостта на времето
Лудостта на времето забързано
с шахматната си лудост на деня,
като буря отмерено
мислите ми разкъсва вечерта.
Загнездило се на топло в душата ми,
с ритъма на лудостта си живей,
а пулсът му светкавично
иска с мене да лудей.
И защо ли това време
ме следва навред,
запалило очи като фарове ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация