Apr 12, 2010, 12:26 AM

Луната 

  Poetry
888 0 21

 

 

 

 

Безшумно се стопяват опустели

ръцете на луната, като нежност;

през восъчната нощ разляла вени,

в които циркулира неизбежност.

 

 

Луната всеки ден вали сама.

И само нощем, всъщност, я обичат.

А в дланите и ражда се тъга,

щом пълна във небето си се врича.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??