Луната...

Dec 1, 2010, 2:25 PM

Poetry » Other

419 0 0

Гледайки в полунощ към Луната,
как тя се издига над всички нас.
Лицето ù е кръгло, пострадала и тъжна,
кaтo часовник в нездравословен хаос.

В неясни вълни.
Далечен шепот.
Алчни ръце.
И похотливи очи.

Нейният мир никога няма да дойде.
Тъй като тя се сменя и се премества в друга повърхност.
Друга страна,
друго лице.
От погрешно място, което наричаме Земя.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Луната...

Свързани произведения

Comments

Random works