Луната...

1 dic 2010, 14:25

Poesía » Otra

421 0 0

Гледайки в полунощ към Луната,
как тя се издига над всички нас.
Лицето ù е кръгло, пострадала и тъжна,
кaтo часовник в нездравословен хаос.

В неясни вълни.
Далечен шепот.
Алчни ръце.
И похотливи очи.

Нейният мир никога няма да дойде.
Тъй като тя се сменя и се премества в друга повърхност.
Друга страна,
друго лице.
От погрешно място, което наричаме Земя.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Луната...

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas