dragon (Никица Христов)
220 657
Dec 13, 2013, 9:01 PM

Луната 

  Poetry » Landscape
5.0 / 2
473 0 3
Нощта е на смяна, денят отива да спи,
а звездите златни гордо небето кичат,
вечерта пак набързо светлината изпи –
лъчи през прозорците само надничат.
Мигновени сребристи светулки сее
от утихналата между звездите жарава,
луната неуловима своето лице вее –
през нощите по небесната морава.
Със студен поглед всяка нощ чезне,
самотна или между облаци-другари,
на самотата отвръща – когато блесне,
на любовта хвърля сенки като загари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Random works
  • persian (Петър) За българските работи
    За българските работи
  • Яким (Яким Дянков) Reflection
    I‘ll let my shadow lead me on my way beyond the sorrow of the dying day. I’ll let the mirror show me...
  • Burns Succubus
    Be my Lilith Who does not obey, My Delilah Who betrays, Be Pandora, ......
  • Idontknowme (Анон Име) Rose red
    I have no will to live I don't have any reasons To stay alive and breathe And listen to the wisdom T...

More works »