dragon (Никица Христов)
220 657
13 dic 2013, 21:01

Луната 

  Poesía » Del paisaje
419 0 3

Нощта е на смяна, денят отива да спи,

а звездите златни гордо небето кичат,

вечерта пак набързо светлината изпи –

лъчи през прозорците само надничат.

 

Мигновени сребристи светулки сее

от утихналата между звездите жарава,

луната неуловима своето лице вее –

през нощите по небесната морава.

 

Със студен поглед всяка нощ чезне,

самотна или между облаци-другари,

на самотата отвръща – когато блесне,

на любовта хвърля сенки като загари.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??