hcs (Георги)
2053 241
Dec 20, 2020, 11:46 AM

Луната спи 

  Poetry » Phylosophy
820 0 0

Луната спи и зад облак

се губят нейните лъчи

и страх ме е от тоя мрак,

що студен е и мълчи.

 

Безсъница силно ме терзае,

искам мир, но не отвъд

и без утеха душа ридае,

че ще спре и моят път.

 

Ще ме приспи тъмнината,

всеки пред нея е уязвим,

такава, уви, ни е съдбата,

тоз фатален път вси ще извървим.

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??