20.12.2020 г., 11:46 ч.

Луната спи 

  Поезия » Философска
873 0 0
Луната спи и зад облак
се губят нейните лъчи
и страх ме е от тоя мрак,
що студен е и мълчи.
Безсъница силно ме терзае,
искам мир, но не отвъд
и без утеха душа ридае,
че ще спре и моят път.
Ще ме приспи тъмнината,
всеки пред нея е уязвим,
такава, уви, ни е съдбата,
тоз фатален път вси ще извървим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Предложения
: ??:??