20.12.2020 г., 11:46 ч.
Луната спи
Луната спи и зад облак
се губят нейните лъчи
и страх ме е от тоя мрак,
що студен е и мълчи.
Безсъница силно ме терзае,
искам мир, но не отвъд
и без утеха душа ридае,
че ще спре и моят път.
Ще ме приспи тъмнината,
всеки пред нея е уязвим,
такава, уви, ни е съдбата,
тоз фатален път вси ще извървим.
се губят нейните лъчи
и страх ме е от тоя мрак,
що студен е и мълчи.
Безсъница силно ме терзае,
искам мир, но не отвъд
и без утеха душа ридае,
че ще спре и моят път.
Ще ме приспи тъмнината,
всеки пред нея е уязвим,
такава, уви, ни е съдбата,
тоз фатален път вси ще извървим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Георги Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
