Когато се захлопнат дверите на ротондата-живот
ще ме поливаш ли със скали от ръце,
със сърдечни снегове, понеже
небето ми е твърде нагънато,
несиметрично протегнато
към знойните ветрове
на ритуално изящното ти тяло,
тяло изгряло като Валпургиева нощ,
недокоснато от надежда и молитва,
докато се раждаш във мен с мистична усмивка
и шумерска стръв.
Грешките ни се превръщат в шедьоври, ...