Лунен хляб за звездните сърпове
Когато се захлопнат дверите на ротондата-живот
ще ме поливаш ли със скали от ръце,
със сърдечни снегове, понеже
небето ми е твърде нагънато,
несиметрично протегнато
към знойните ветрове
на ритуално изящното ти тяло,
тяло изгряло като Валпургиева нощ,
недокоснато от надежда и молитва,
докато се раждаш във мен с мистична усмивка
и шумерска стръв.
Грешките ни се превръщат в шедьоври,
когато сме заедно.
Безнадеждната любов е най-чистата клада,
пределната светлина,
отвъд която е само грохотът на вечността,
където мен ме няма,
защото от милион години съм
стрит на прах артефакт.
Непознати са съзвездията над моята тераса,
докато бавните ми очи обхождат дъгите
на всички гладни от отсъствието ти хоризонти.
Моя ненадменна Бастет,
разстоянията помежду ни са яростни болки,
в които драконът на зимата танцува,
а слънцето е просто гладък кошмар.
Вдигни ръка и ме призови,
преди любовта ми да се разсее сред дима
от горящите сърца на нисшите духом.
Няма сърп, способен да прекърши мечтите ми
и няма ясенов кол, който да прободе вярата ми
в теб, и в твоята ярка, нетленна чистота.
Аз ще те чакам, докато чаят ми бавно изстива
а вечността се свива в пожълтяло оригами...
© Marielli De Sing Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря Светла! Погледнах пощата, отговорих. Обаче, не мисля, че възрастта е водеща при създаването на нещо забележително. Даже в повечето случаи младостта има предимството на празния лист и свободата на размаха
-
Няма лошо, решението си е ваше! Просто звучи много компактно и ми е по-лесно да се обръщам като към едно лице! Поздрав!
-
Скъпа Ради, тук ще качвам само този профил, без самостоятелни неща. А за тъгата... Нали знаеш, че животът не е нищо повече от един гротесков наниз от нестихващи трагедии...
-
Това с възрастта си го помислих - не беше възможно просто..., както и за пола, естествено - от написаното не става ясно, само предположих. Ми какво да кажа - право в десятката сте!! Адмирации още веднъж!!
Имате поща!! -
Ех, Светла, благодаря ти, благодаря ти... Обаче се боя, че сега леко ще те разочаровам. Първо, не съм на посочената възраст в профила (да речем, че трябва да я умножиш по 2,2) и второ - не съм момиче Профилът е двоен - пишем заедно с една приятелка. Иначе и аз, и тя си имаме собствено творчество, но не го публикуваме в този сайт...
Казах ли ти, че ти благодаря много -
Ах, каква изненада да те видя тук! Освен това това не съм го чела! За пореден път се възхищавам от необятното ти въображение и всепоглъщащата ти тъга прилича на вакуум, който ме завихря навътре, навътре...
-
Изчетох всичко, публикувано дотук. "Впечатлена съм" е твърде слабо определение! Адмирации за таланта ти, мило момиче, и то на такава крехка възраст!! Дано повече хора те забележат!!
-
О, да. Заедността в много случаи е способна на чудеса...
-
"Грешките ни се превръщат в шедьоври,
когато сме заедно."
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
