Jul 5, 2007, 2:39 PM

ЛУНЕН СЪН 

  Poetry
4.7 / 14
997 0 20

Натежала луна като гроздове висне

и се дави в очите на неми сърца.

Нежността им смутена в ръцете ще стисне.

Моделира луната очите в слънца.


Разпокъсани устни от бързи целувки,

плаха страст във следи от вечерния плач.

Приютени мечти, съхранени милувки...

Патрулира луната - дискретен пазач.


С нежността претворени  сърцата изгряват,

а  безгласни говорят  две неми очи.

Гроздолика, луната да хванат успяват.

Натежало от обич, небето мълчи...



05.07.2007 Г.
Д.Дечева

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • A lifeless creature, once human born – the eons shaped me with no regret. My human heart they turn t...
  • In the forest of my dreams... Sleeps the coolest... ray of rays. As I lay on a low-cut down tree I s...
  • Full lips grab attention the owner really deserves. A place she'd like to mention but doesn't have t...

More works »