Натежала луна като гроздове висне
и се дави в очите на неми сърца.
Нежността им смутена в ръцете ще стисне.
Моделира луната очите в слънца.
Разпокъсани устни от бързи целувки,
плаха страст във следи от вечерния плач.
Приютени мечти, съхранени милувки...
Патрулира луната - дискретен пазач.
С нежността претворени сърцата изгряват,
а безгласни говорят две неми очи.
Гроздолика, луната да хванат успяват.
Натежало от обич, небето мълчи... ...