Протегнах ръка да стигна звездите.
Но Луната спря моята ръка.
Станах пленница на душите,
поели пътя на Лунната река.
Лунна фея изписа небето.
Звездите изплетоха люлка от блян.
Лунна фея записа сърцето
с огнени букви обляно.
В люлката сега съм сама -
Лунна фея в звездно небе.
Kak мами нощната тъма -
да полетиш незнайно накъде...
© Нели Илиева All rights reserved.
много хубаво си я описала!!!!
колко нежно....
прегръщам те от сърце,Нели!!!!!