Протегнах ръка да стигна звездите.
Но Луната спря моята ръка.
Станах пленница на душите,
поели пътя на Лунната река.
Лунна фея изписа небето.
Звездите изплетоха люлка от блян.
Лунна фея записа сърцето
с огнени букви обляно.
В люлката сега съм сама -
Лунна фея в звездно небе.
Kak мами нощната тъма -
да полетиш незнайно накъде...
© Нели Илиева Todos los derechos reservados
много хубаво си я описала!!!!
колко нежно....
прегръщам те от сърце,Нели!!!!!