С магия тайнствено забулена
се спуска бавно вечерта.
И бледата Луна зад хълма пак изгрява.
И нежните сърца тя пак с Любов дарява.
И ний поемаме по Лунните пътеки
и търсим в този свят неотразим
онази сила, дето ще събуди
чувства топли във душите
и утрешният ден ще стане
по-топъл от преди.
Ах, как труден този път е,
ти да знаеш само! ...