С магия тайнствено забулена
се спуска бавно вечерта.
И бледата Луна зад хълма пак изгрява.
И нежните сърца тя пак с Любов дарява.
И ний поемаме по Лунните пътеки
и търсим в този свят неотразим
онази сила, дето ще събуди
чувства топли във душите
и утрешният ден ще стане
по-топъл от преди.
Ах, как труден този път е,
ти да знаеш само! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация