Jun 11, 2009, 9:38 PM

Лунна светлина 

  Poetry
637 0 0

"Гледах със сребърните си очи
как в нощта светът мълчи.
Всичко спеше,
само морето шумеше...
Светлата ми сянка се спускаше
и над нежните вълни препускаше.
Вглеждах се в душите на спящите хора
и виждах само една искрена тежка умора.
Доплака ми се, бродейки в нощта,
защото бедните хора плачеха и си губеха мощта.
Но за миг се вгледах искрено
и видях, че тази мъка е безсмислена.
Видях щастието, вярата, надеждата.
Видях влюбените очи, които заедно в мене се вглеждаха.
И нещо осъзнах,
душата човешка разбрах.
Разбрах, че винаги много ще е малко,
дори когато всичко за тях е толкова сладко..."
Така си мислеше Луната,
гледайки със сребърни очи в далечината.
Всичко наоколо спеше,
само морето далечно шумеше...

© Илияна Брайкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??