"Гледах със сребърните си очи
как в нощта светът мълчи.
Всичко спеше,
само морето шумеше...
Светлата ми сянка се спускаше
и над нежните вълни препускаше.
Вглеждах се в душите на спящите хора
и виждах само една искрена тежка умора.
Доплака ми се, бродейки в нощта,
защото бедните хора плачеха и си губеха мощта.
Но за миг се вгледах искрено
и видях, че тази мъка е безсмислена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up