Oct 5, 2012, 8:31 PM

Лунна вечер 

  Poetry » Love
640 0 2
Рисува песни мойта мандолина.
Прегласят ù нестройните гърла.
Крещим по пейките на селската градина,
мечтите ни летят с крила!
В небето е луната горделива.
Надъхан облак иска да я спре...
А тя на напъна му се надсмива
и нас в играта си ни призове!
Луната хвърля сребърни снежинки...
Спатъхва бавно лунното сребро...
Очите ни се пълнят с светлосенки
и търсят Галактичното хоро! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??