Лунна вечер

5 окт. 2012 г., 20:31

Поэзия » Любовная

610 0 2

Рисува песни мойта мандолина.
Прегласят ù нестройните гърла.
Крещим по пейките на селската градина,
мечтите ни летят с крила!

В небето е луната горделива.
Надъхан облак иска да я спре...
А тя на напъна му се надсмива
и нас в играта си ни призове!

Луната хвърля сребърни снежинки...
Спатъхва бавно лунното сребро...
Очите ни се пълнят с светлосенки
и търсят Галактичното хоро!

Възторжено "мечтае" колектива,
от нощната романтика пленен...
И чувствата си простичко излива,
макар че е самотен, като мен!
08.07.1959г. Драгойново

Свързани произведения

Hekredel (Христо Славов)

2012-10-06T08:01:27+03:00

Спатъхва е дума, която се употребява във моя край и означава действие в което нещо бавно изпуща от съдържанието си с се смалява, най- често въздух ,но вероятно и нещо друго.
изречена (Мая Попова)

2012-10-05T20:31:53+03:00

какво е "спатъхва"?

Лунна вечер

Свързани произведения

Комментарии

Предложения