Грозен, беден, непризнат,

         от силните на деня непознат,

         със болести, бедност се бори.

         Какво ли може да стори

         с ушите си глухи?

         Никакви сполуки той не очаква,

         но пак с перото потраква

         и пише в нощѝте

         в Луната вперил очите.

         И ето, появява се соната

         в лунна светлина облята,

         нежна, тъжна, замечтана,

         разкриваща човешката драма

         на един титан могъщ.

         Този тъй изстрадал мъж

         величав се изправя

         и с музиката си света озарява.

         Завинаги първи остава -

         няма за него забрава.

        Един гений чутовен - Бетовен.