Грозен, беден, непризнат,
от силните на деня непознат,
със болести, бедност се бори.
Какво ли може да стори
с ушите си глухи?
Никакви сполуки той не очаква,
но пак с перото потраква
и пише в нощѝте
в Луната вперил очите.
И ето, появява се соната
в лунна светлина облята,
нежна, тъжна, замечтана,
разкриваща човешката драма
на един титан могъщ.
Този тъй изстрадал мъж
величав се изправя
и с музиката си света озарява.
Завинаги първи остава -
няма за него забрава.
Един гений чутовен - Бетовен.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени