Всеки ден си отивам по малко.
Всяка нощ пак се връщам, и пак…
Всеки ден на парчета накъсана,
все вървя ту напред, ту назад.
В лабиринт от житейски проблеми,
се загубвам, намирам се пак,
после спирам и сякаш пропадам
в стая тъмна, студена и в мрак...
Със ръце аз стените докосвам,
със сълзи аз прогонвам страха,
а сърцето ми лудо упорства
и крещи ”не така, не така”...