Да съм есен ми е пряко сили,
нощем хладна, призори студена.
Обичливостта ми е вродена –
слънчеви лъчи, мъгла пробили.
Да съм спомен още ми е рано.
Будя се в потоци пълноводни.
Ашладисвам вейките безплодни,
проръмявам от небе продрано.
Диша лято в дългото ми пладне.
Вятър доземи ми се покланя.
Златото в зениците си каня,
благодат за погледите жадни.