Лято, плаж, море,слънцето силно пече,аз цопкам игриво във водата,от игра дори са ми ожулени колената.Ала нещо интересно по вълните се носи,аз доприпквам до него и го питам - "Какво си, що си?"И в очите ми пламъче заиграва,съзнанието ми вече осъзнава:от пиратски кораб това са бутилка и писмо,но какво да правя - дали да го скрия под моето легло?Не, не ще го занеса в исторически музей,и след векове за мене песен ще се пей,ала първо ще го покажа на семейството ми мило,да видят детето им любимо какво е разкрило."Мамо, мамо - викам аз -виж какво намерих от раз -бутилка и писмо имам си вече,те идват много, много отдалече."А моят брат голям,въобще не го е срам,а с пълно гърло ми вика "Ама че си и тии,пуснах тази бутилка при големите скали."И така, моето приключениезавърши като често явление.Е, какво да се прави, поредната игра,но това ще ми бъде урок за дълги времена. (Изповед на едно дете)
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up