Лято, плаж, море,слънцето силно пече,аз цопкам игриво във водата,от игра дори са ми ожулени колената.Ала нещо интересно по вълните се носи,аз доприпквам до него и го питам - "Какво си, що си?"И в очите ми пламъче заиграва,съзнанието ми вече осъзнава:от пиратски кораб това са бутилка и писмо,но какво да правя - дали да го скрия под моето легло?Не, не ще го занеса в исторически музей,и след векове за мене песен ще се пей,ала първо ще го покажа на семейството ми мило,да видят детето им любимо какво е разкрило."Мамо, мамо - викам аз -виж какво намерих от раз -бутилка и писмо имам си вече,те идват много, много отдалече."А моят брат голям,въобще не го е срам,а с пълно гърло ми вика "Ама че си и тии,пуснах тази бутилка при големите скали."И така, моето приключениезавърши като често явление.Е, какво да се прави, поредната игра,но това ще ми бъде урок за дълги времена. (Изповед на едно дете)