Oct 15, 2008, 8:52 PM

Лято 

  Poetry
552 0 2
Упойващо сладко ухаят липите
и свежият въздух потрепва едва.
Повдигат се плавно и волно гърдите
и нежно потрепва печална душа.
Свободно кат птици се реят мечтите,
отдавна заспалите наши мечти,
пробудени - ярко те греят в очите
със нови надежди в златисти лъчи.
Кат цветна пътека високо в небето
простряла се девствено чиста дъга
и сивият облак пролива в полето
щастливите сълзи на сладка нега. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Random works
: ??:??